Обичаме да четем за герои от войната. Това са хора, които не просто са изпълнили своя дълг към страната си, но са направили много повече, отколкото някой е очаквал от тях. И обикновено смятаме, че такива хора получават всякакви медали и признания за геройствата си.

За съжаление, поради бюрокрация, политика или чист расизъм, не винаги става така. Ето няколко доста ярки примера за това.
 

3. Арън Пери и Роб ФърлонгСъщо като в спорта, войниците обичат да записват рекордите си. До 2009г, рекордът за най-далечно попадение на снайперист е държан от канадеца Роб Фърлонг в Афганистан.

Рекордът, който е подобрил той обаче е бил поставен само няколко дни по-рано от Арън Пери, снайперист от същия канадски отряд. Говорим за разстояние повече от 2.4км – толкова далеч, че обикновените хора не различават терорист от камила.
Проблемът бил, че и двамата са канадци. Репутацията на Канада пред света е на учтива, миролюбива нация, а не на страна, пълна със супер снайперисти, които отстрелват врага от километри.

Грешката на Пери била, че един ден, докато отварял шоколадов десерт, той се пошегувал, че това е отрязан пръст от една от жертвите му. След като военните научили за тази доста неуместна шега, те посветили следващите години на разследване, за да разберат дали Пери и колегите му наистина се разхождали във военни зони и режели части от трупове.

Обвиненията срещу Пери били свалени поради липса на доказателства, но не преди с Фърлонг да бъдат изгонени от армията и имената им да бъдат затрити от историята.

2. Джордж Вуйнович


През лятото на 1944г, Съюзниците предприемат поредица от мисии в Румъния срещу нефтените кладенци на Хитлер, а нацистите започват да си играят на „Лов на патици“, само че вместо патици, свалят американски бомбардировачи, а вместо от смеещо се куче, оцелелите летци били прибирани от група сръбски бойци от съпротивата, наречени Четници.

Четниците, макар също да мразели нацистите, не били в много добри отношения и със Съюзниците, затова от Джордж Вуйнович, американски офицер от сръбски произход, зависело да преговаря с тях за освобождаването на военнопленниците. Той успява да организира и проведе операция „Въздушен мост“, по време на която са спасени повече от 500 летци. Също като във филма „В тила на врага“, само че 500 пъти по-впечатляващо.

Може би се досещате, че сърби и хървати са като котки и мишки, а през ВСВ най-високопоставения хърватин в света е югославският лидер Йосип Броз Тито. По случайност Тито и неговият комунистически режим се оказват доста важни американски съюзници и единственото, което той мразил повече от нацистите били тези долни Четници.

За да запази добрите отношения с Тито, американското правителство засекретява мисия „Въздушен мост“, прикривайки факта, че си е сътрудничело със сбирщина некъпани сърби. За Четниците нещата се развиват доста зле – след войната Тито ги погва и екзекутира водача им, Дража Михайлович, докато американците гледат към небето и си свирукат.

Що се отнася до Вуйнович, той е награден с Бронзова звезда за действията си…. през октомври 2010г… понеже Тито вече бил мъртъв от 30 години.
 

1. Чиуне Сугихара

По време на Втората световна война, японският дипломат Чиуне Сугихара и съпругата му Юкико виждат колко зле се развиват нещата за евреите и решават, че божиите избраници може би ще са в по-голяма безопасност в Япония, вместо да се крият по дупките в окупираната от нацистите Европа. Но Хитлер се харесвал на японското правителство и Чиуне получава отказ за визи за евреите.

Въпреки това, нарушавайки директните заповеди на своите вишестоящи, той решава да действа. Докато нацистите вършеят, Чиуне и Юкико започват да издават визи колкото могат по-бързо. На 11-ия час, макар да са принудени да избягат от страната, те продължават да печатат визи и да ги хвърлят от прозореца на влака.

Смята се, че Чиуне е спасил живота на 6000 евреи. Доста впечатляващо, имайки предвид доста по-известния случай на Оскар Шиндлер и неговите 1200 евреи.

За нещастие, Япония по онова време все още е страна, живееща по фалшивия самурайски кодекс на честта, който правителството изфабрикува в началото на 20-и век – една много важна точка от него е тоталното подчинение. Фактът, че Чиуне е спасил хиляди хора от ужасяваща смърт отстъпил на факта, че той не се е подчинил на директна заповед – общо взето най-лошото, което може да направи един японец през войната.

Когато правителството научава за постъпката му, той е уволнен без никаква гласност и принуден да живее като обезчестен самураи до смъртта си през 1986г. Японците неохотно се извиняват на роднините му чак през октомври 2000г, признавайки, че вероятно е бил свестен човек.